Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
27 ago 2011, 14:40

Нахална и млада 

  Poesía » De amor
816 0 14

Уж си тръгна, а кади все във мен,
като пушек без искра във комина,
и почти нямам миг, нито ден
да не завърта мисълта центробежна.
И по руслото на мойте клепачи
все изтича засолена от жажда,
по лицето ми две пътеки направи,
по които свободна си крачи.
Все я чакам, дано остарее и тръгне,
ала тя е нахална и все така млада.
Все разтваря крила, и аха... да политне,
но ù е писано в мен да остане.
Как със ден не остарява поне,
да е прашна, надяната с дрипи,
а все вятъра гони със луди коне
и е влюбена във всички посоки.
Всеки ден се разделям със нея.
Тя се буди във мен с всеки ден.
Аз със тази Любов все така ветровея, 
а пък тя е закотвена в мен.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??