Нахална и млада
Уж си тръгна, а кади все във мен,
като пушек без искра във комина,
и почти нямам миг, нито ден
да не завърта мисълта центробежна.
И по руслото на мойте клепачи
все изтича засолена от жажда,
по лицето ми две пътеки направи,
по които свободна си крачи.
Все я чакам, дано остарее и тръгне,
ала тя е нахална и все така млада.
Все разтваря крила, и аха... да политне,
но ù е писано в мен да остане.
Как със ден не остарява поне,
да е прашна, надяната с дрипи,
а все вятъра гони със луди коне
и е влюбена във всички посоки.
Всеки ден се разделям със нея.
Тя се буди във мен с всеки ден.
Аз със тази Любов все така ветровея,
а пък тя е закотвена в мен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
