Нахраних го със крадени смокини...
Последно слънце ме целува.
На заник капеха божурите червено...
И там душата ми пладнува,
и едър цвят се роненеше ранено...
Залепяха ми пръстите от сладост.
Нахраних го със крадени смокини
и гледах... как се смее с чиста радост,
открадната от чуждите градини...
На заник капеха божурите червено...
И с остър нож раняваше ме залезът,
кървеше светлината уморено...
Очите му изгаряха ми пазвите.
На заник капеха божурите червено...
Очите ми смолиха сякаш ранено дърво,
песента на чешмата и спрялото време
летяха на лястовиче бяло крило...
Нахраних го с откраднати смокини,
в косите ми ронеха божурите червено.
Нахраних го със крадена любов в градините,
когато слънцето залязваше ранено...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евкалипт Todos los derechos reservados
