sama86 (Евкалипт)
68

8 jul 2008, 11:28

Нахраних го със крадени смокини...

Poesía

863 0 16

Последно слънце ме целува.

На заник капеха божурите червено...

И там душата ми пладнува,

и едър цвят се роненеше ранено...

Залепяха ми пръстите от сладост.

Нахраних го със крадени смокини

и гледах... как се смее с чиста радост,

открадната от чуждите градини...

На заник капеха божурите червено...

И с остър нож раняваше ме залезът,

кървеше светлината уморено...

Очите му изгаряха ми пазвите.

На заник капеха божурите червено...

Очите ми смолиха сякаш ранено дърво,

песента на чешмата и спрялото време

летяха на лястовиче бяло крило...

Нахраних го с откраднати смокини,

в косите ми ронеха божурите червено.

Нахраних го със крадена любов в градините,

когато слънцето залязваше ранено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

doreto66 (Дора Павлова)

опи ме уханието на божури, смокини и залез...

прелест е!

2008-07-23T15:54:35+03:00
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

Любов сладка като смокиня.Прииска ми се и крадена любов под смокиново дърво.Страхотно!

2008-07-08T15:36:34+03:00
s7r (Валери Шуманов)

Хвана ме на шестия прочит...

2008-07-08T15:03:00+03:00
sama86 (Евкалипт)

Мисля да ти простя критиката, Валери само заради стиха на Д. Дамянов, който си поставил на профила си - обожавам го

2008-07-08T15:01:44+03:00
s7r (Валери Шуманов)

Не бих казал, че стихът адски много ми хареса. Но има нещо в това заглавие... нещо, което ме кара да прочитам стиха вече за четвърти-пети път. Браво

2008-07-08T14:40:54+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0