Нахраних го със крадени смокини...

Поэзия

864 0 16

Последно слънце ме целува.

На заник капеха божурите червено...

И там душата ми пладнува,

и едър цвят се роненеше ранено...

Залепяха ми пръстите от сладост.

Нахраних го със крадени смокини

и гледах... как се смее с чиста радост,

открадната от чуждите градини...

На заник капеха божурите червено...

И с остър нож раняваше ме залезът,

кървеше светлината уморено...

Очите му изгаряха ми пазвите.

На заник капеха божурите червено...

Очите ми смолиха сякаш ранено дърво,

песента на чешмата и спрялото време

летяха на лястовиче бяло крило...

Нахраних го с откраднати смокини,

в косите ми ронеха божурите червено.

Нахраних го със крадена любов в градините,

когато слънцето залязваше ранено...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

doreto66 (Дора Павлова)

опи ме уханието на божури, смокини и залез...

прелест е!

2008-07-23T15:54:35+03:00
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

Любов сладка като смокиня.Прииска ми се и крадена любов под смокиново дърво.Страхотно!

2008-07-08T15:36:34+03:00
s7r (Валери Шуманов)

Хвана ме на шестия прочит...

2008-07-08T15:03:00+03:00
sama86 (Евкалипт)

Мисля да ти простя критиката, Валери само заради стиха на Д. Дамянов, който си поставил на профила си - обожавам го

2008-07-08T15:01:44+03:00
s7r (Валери Шуманов)

Не бих казал, че стихът адски много ми хареса. Но има нещо в това заглавие... нещо, което ме кара да прочитам стиха вече за четвърти-пети път. Браво

2008-07-08T14:40:54+03:00