8 июл. 2008 г., 11:28

Нахраних го със крадени смокини... 

  Поэзия
692 0 16
 

Последно слънце ме целува.

На заник капеха божурите червено...

И там душата ми пладнува,

и едър цвят се роненеше ранено...

Залепяха ми пръстите от сладост.

Нахраних го със крадени смокини

и гледах... как се смее с чиста радост,

открадната от чуждите градини...

На заник капеха божурите червено...

И с остър нож раняваше ме залезът,

кървеше светлината уморено...

Очите му изгаряха ми пазвите.

На заник капеха божурите червено...

Очите ми смолиха сякаш ранено дърво,

песента на чешмата и спрялото време

летяха на лястовиче бяло крило...

 

Нахраних го с откраднати смокини,

в косите ми ронеха божурите червено.

Нахраних го със крадена любов в градините,

когато слънцето залязваше ранено...

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??