8.07.2008 г., 11:28 ч.

Нахраних го със крадени смокини... 

  Поезия
683 0 16
 

Последно слънце ме целува.

На заник капеха божурите червено...

И там душата ми пладнува,

и едър цвят се роненеше ранено...

Залепяха ми пръстите от сладост.

Нахраних го със крадени смокини

и гледах... как се смее с чиста радост,

открадната от чуждите градини...

На заник капеха божурите червено...

И с остър нож раняваше ме залезът,

кървеше светлината уморено...

Очите му изгаряха ми пазвите.

На заник капеха божурите червено...

Очите ми смолиха сякаш ранено дърво,

песента на чешмата и спрялото време

летяха на лястовиче бяло крило...

 

Нахраних го с откраднати смокини,

в косите ми ронеха божурите червено.

Нахраних го със крадена любов в градините,

когато слънцето залязваше ранено...

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??