sama86 (Евкалипт)
68

Jul 8, 2008, 11:28 AM

Нахраних го със крадени смокини...

Poetry

857 0 16

Последно слънце ме целува.

На заник капеха божурите червено...

И там душата ми пладнува,

и едър цвят се роненеше ранено...

Залепяха ми пръстите от сладост.

Нахраних го със крадени смокини

и гледах... как се смее с чиста радост,

открадната от чуждите градини...

На заник капеха божурите червено...

И с остър нож раняваше ме залезът,

кървеше светлината уморено...

Очите му изгаряха ми пазвите.

На заник капеха божурите червено...

Очите ми смолиха сякаш ранено дърво,

песента на чешмата и спрялото време

летяха на лястовиче бяло крило...

Нахраних го с откраднати смокини,

в косите ми ронеха божурите червено.

Нахраних го със крадена любов в градините,

когато слънцето залязваше ранено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doreto66 (Дора Павлова)

опи ме уханието на божури, смокини и залез...

прелест е!

2008-07-23T15:54:35+03:00
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

Любов сладка като смокиня.Прииска ми се и крадена любов под смокиново дърво.Страхотно!

2008-07-08T15:36:34+03:00
s7r (Валери Шуманов)

Хвана ме на шестия прочит...

2008-07-08T15:03:00+03:00
sama86 (Евкалипт)

Мисля да ти простя критиката, Валери само заради стиха на Д. Дамянов, който си поставил на профила си - обожавам го

2008-07-08T15:01:44+03:00
s7r (Валери Шуманов)

Не бих казал, че стихът адски много ми хареса. Но има нещо в това заглавие... нещо, което ме кара да прочитам стиха вече за четвърти-пети път. Браво

2008-07-08T14:40:54+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0