2 abr 2011, 19:21

Нахвърлих те набързо 

  Poesía » Otra
744 0 5

Нахвърлих те набързо – върху листите.

В агония от мълчаливото ти самолюбие.

Разлиства пролет, пеят птиците,

а ти – в непрогледната летаргия на дните

рисуваш спомени - от слънчеви отблясъци.

 

Нахвърлих те – през ред и между сричките,

които те задавяха от уплаха.

А ти летеше – някъде по ниското.

Летенето над жиците не ти е по угода.

И правиш се – не виждаш и не чуваш нищо.

 

Нахвърлих те – без ред и междуредие.

И често сменях вярната посока.

Ти искаше да бъдеш междуметие -

да се надсмееш някак си над другите.

Но се надсмя единствено над себе си.

 

Нахвърлих те – без цел във изречение,

с глаголно време – минало - несбъднато.

А ти напук – със свойта злоба

захвърли болката, по мен изстрадана.

Далеко си – сънуваш мен, мечтаеш спомени.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??