Нахвърлих те набързо – върху листите.
В агония от мълчаливото ти самолюбие.
Разлиства пролет, пеят птиците,
а ти – в непрогледната летаргия на дните
рисуваш спомени - от слънчеви отблясъци.
Нахвърлих те – през ред и между сричките,
които те задавяха от уплаха.
А ти летеше – някъде по ниското.
Летенето над жиците не ти е по угода.
И правиш се – не виждаш и не чуваш нищо.
Нахвърлих те – без ред и междуредие.
И често сменях вярната посока. ...