Нахвърлих те набързо
Нахвърлих те набързо – върху листите.
В агония от мълчаливото ти самолюбие.
Разлиства пролет, пеят птиците,
а ти – в непрогледната летаргия на дните
рисуваш спомени - от слънчеви отблясъци.
Нахвърлих те – през ред и между сричките,
които те задавяха от уплаха.
А ти летеше – някъде по ниското.
Летенето над жиците не ти е по угода.
И правиш се – не виждаш и не чуваш нищо.
Нахвърлих те – без ред и междуредие.
И често сменях вярната посока.
Ти искаше да бъдеш междуметие -
да се надсмееш някак си над другите.
Но се надсмя единствено над себе си.
Нахвърлих те – без цел във изречение,
с глаголно време – минало - несбъднато.
А ти напук – със свойта злоба
захвърли болката, по мен изстрадана.
Далеко си – сънуваш мен, мечтаеш спомени.
© Нели All rights reserved.
!
