Наистина...

Poesía » Otra

957 0 6

Вече няма да ме видиш там,

където зайчетата са крилати,

където бялото кипи от свян,

а черното се слива със дъгата!

Където тежък нестинарски танц

звездите в стъпките им води,

морето сменя синия си гланц

с изсъхнали бодливи тъжни рози!

Където фрезиите пеят за любов,

а календарът няма вече дати,

където данъкът "горчив живот"

се плаща със мечтите глуповати!

Където и поетът става прозаик,

защото делничното го изцежда...

Не ми се иска във единствен миг

да погреба последната надежда,

че утре може някак да съм твоя,

да се събудя... и да има смисъл

в това да продължавам да се боря

за любовта, която в мен написа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

doubt (Ирина)

Хич не го плащай тоя данък Танче. Гласуваха закон да отпадне и да опростят дълговете не хората с големи и чисти души - значи ти си освободена от него Стискай надеждата, че тя е най-скъпа. За стихотворението - завладяващо и размислящо. Благодаря.

2013-11-19T01:17:37+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Плащаш пустия му данък и продължаваш, като се надяваш скоро да не видиш данъчни!Може пък мечтите глуповати този път да се сбъднат!Дано!

2013-11-02T20:26:02+02:00
gravitacia (Вихра Волева)

Красив стих, въпреки тъгата! А може би именно тя и всички превъзмогвания го правят такъв! Поздравления!

2013-11-02T18:19:07+02:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2013-11-02T16:46:55+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

В поначало дилемния ни свят, подобно "разтроение" на лирическата е много мъчително. Част от нея е в тъма, а другата част не иска да прекрачи в светлината, защото пред надеждата е поставено непреодолимо условие. Това си е казус.
Стихото ти е направо разбиващо, Таня! Поряза ме... Дълбоко!

2013-11-02T16:29:38+02:00