Наистина...

Poetry » Other

958 0 6

Вече няма да ме видиш там,

където зайчетата са крилати,

където бялото кипи от свян,

а черното се слива със дъгата!

Където тежък нестинарски танц

звездите в стъпките им води,

морето сменя синия си гланц

с изсъхнали бодливи тъжни рози!

Където фрезиите пеят за любов,

а календарът няма вече дати,

където данъкът "горчив живот"

се плаща със мечтите глуповати!

Където и поетът става прозаик,

защото делничното го изцежда...

Не ми се иска във единствен миг

да погреба последната надежда,

че утре може някак да съм твоя,

да се събудя... и да има смисъл

в това да продължавам да се боря

за любовта, която в мен написа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doubt (Ирина)

Хич не го плащай тоя данък Танче. Гласуваха закон да отпадне и да опростят дълговете не хората с големи и чисти души - значи ти си освободена от него Стискай надеждата, че тя е най-скъпа. За стихотворението - завладяващо и размислящо. Благодаря.

2013-11-19T01:17:37+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Плащаш пустия му данък и продължаваш, като се надяваш скоро да не видиш данъчни!Може пък мечтите глуповати този път да се сбъднат!Дано!

2013-11-02T20:26:02+02:00
gravitacia (Вихра Волева)

Красив стих, въпреки тъгата! А може би именно тя и всички превъзмогвания го правят такъв! Поздравления!

2013-11-02T18:19:07+02:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2013-11-02T16:46:55+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

В поначало дилемния ни свят, подобно "разтроение" на лирическата е много мъчително. Част от нея е в тъма, а другата част не иска да прекрачи в светлината, защото пред надеждата е поставено непреодолимо условие. Това си е казус.
Стихото ти е направо разбиващо, Таня! Поряза ме... Дълбоко!

2013-11-02T16:29:38+02:00