toxin (Таня Донова)
357 4101
2.11.2013 г., 12:38 ч.

Наистина... 

  Поезия » Друга
779 0 6

Вече няма да ме видиш там,

където зайчетата са крилати,

където бялото кипи от свян,

а черното се слива със дъгата!

 

Където тежък нестинарски танц

звездите в стъпките им води,

морето сменя синия си гланц

с изсъхнали бодливи тъжни рози!

 

Където фрезиите пеят за любов,

а календарът няма вече дати,

където данъкът "горчив живот"

се плаща със мечтите глуповати!

 

Където и поетът става прозаик,

защото делничното го изцежда...

Не ми се иска във единствен миг

да погреба последната надежда,

 

че утре може някак да съм твоя,

да се събудя... и да има смисъл

в това да продължавам да се боря

за любовта, която в мен написа!

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хич не го плащай тоя данък Танче. Гласуваха закон да отпадне и да опростят дълговете не хората с големи и чисти души - значи ти си освободена от него Стискай надеждата, че тя е най-скъпа. За стихотворението - завладяващо и размислящо. Благодаря.
  • Плащаш пустия му данък и продължаваш, като се надяваш скоро да не видиш данъчни!Може пък мечтите глуповати този път да се сбъднат!Дано!
  • Красив стих, въпреки тъгата! А може би именно тя и всички превъзмогвания го правят такъв! Поздравления!
  • Харесах!
  • В поначало дилемния ни свят, подобно "разтроение" на лирическата е много мъчително. Част от нея е в тъма, а другата част не иска да прекрачи в светлината, защото пред надеждата е поставено непреодолимо условие. Това си е казус.
    Стихото ти е направо разбиващо, Таня! Поряза ме... Дълбоко!
  • И да искаш няма как да стане това със затриването на надеждата, тя е като котките с амнайсет живота ти я трепеш, тя пак щъка около теб :P
    А и написаното винаги остава. Крилати зайчета викаш, а, а за пуканки разни ме питаш
    Хубав, тъжен, но много хубав!
    Прегръд!
Предложения
: ??:??