13 mar 2008, 19:25

Наистина не знам 

  Poesía » De amor
731 0 7
Дали съм черна нощ със бурни урагани?
Дали съм ранна пролет с цъфнали цветя?
Дали съм бясна котка скочила отгоре ти?
Дали съм светъл лъч и нося любовта?

Дали ще искаш ти от нещо да си вземеш?
Дали ще мога аз без корист да го дам?
Това единствено ще ни покаже времето,
защото аз... наистина не знам...

Дали успя да видиш в мене себе си?
Дали ще искам аз да видя тебе там?
Дали сме се намерили или изгубили във времето?
Това - наистина не знам...

Не питай ме, не мога да ти кажа.
Попитай се... или пък „тях”,
кои са „тях” – това са тези маржове
на болка или смях.

Знам, не е лесно сам да отговориш...
Ще чакам отговор, макар и плах...
Това, че видимо владея се,
не значи, че не ме е страх.

© Таис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И сам войнът е войн.Интернет поколението не се интересува от виртуални никове, то се интересува от формата на поднесената информация и самата и същност.Другото е суета
  • Наистина това с името е проблем. Не бих искала да ми се случи. Мисля, че ще ми бъде доста неприятно. Разочароващо...
  • закъсняло те прочитам, но - поздравления, хареса ми, много ... !!!
  • Хареса ми!Различно е.
  • 3 от 3 - добри! Ще чакам... да видим. Поздрави и от мен!
  • По ми харесва, когато си женствена...и нежна.
    но и по агресивна...искриш!Хубаво е! с обич,Таис.
  • От агресивност /в предишните стихове/ преминаваш в плаха женственост. Още не знам къде ми харесваш повече.Общото е тафтологията. Поздрави!
Propuestas
: ??:??