13.03.2008 г., 19:25

Наистина не знам

958 0 7
Дали съм черна нощ със бурни урагани?
Дали съм ранна пролет с цъфнали цветя?
Дали съм бясна котка скочила отгоре ти?
Дали съм светъл лъч и нося любовта?

Дали ще искаш ти от нещо да си вземеш?
Дали ще мога аз без корист да го дам?
Това единствено ще ни покаже времето,
защото аз... наистина не знам...

Дали успя да видиш в мене себе си?
Дали ще искам аз да видя тебе там?
Дали сме се намерили или изгубили във времето?
Това - наистина не знам...

Не питай ме, не мога да ти кажа.
Попитай се... или пък „тях”,
кои са „тях” – това са тези маржове
на болка или смях.

Знам, не е лесно сам да отговориш...
Ще чакам отговор, макар и плах...
Това, че видимо владея се,
не значи, че не ме е страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И сам войнът е войн.Интернет поколението не се интересува от виртуални никове, то се интересува от формата на поднесената информация и самата и същност.Другото е суета
  • Наистина това с името е проблем. Не бих искала да ми се случи. Мисля, че ще ми бъде доста неприятно. Разочароващо...
  • закъсняло те прочитам, но - поздравления, хареса ми, много ... !!!
  • Хареса ми!Различно е.
  • 3 от 3 - добри! Ще чакам... да видим. Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...