19 jul 2007, 13:34

Наивниците

  Poesía
764 0 7

Наивниците

Обидата от собствено без-силие,
ти пак запращаш върху ми.
Нападката ти е без-мислие -
светът не ще се промени.

Детето да използваш за разплата?!
Това е чиста проба Тъпота!
Къде съм гледал? Това ли е Жената,
с живот дарила моите деца?

Слепец.
Слепец съм бил.

За верността в отплата,
получих жупел и пелин.
Не.
Не виня за туй съдбата.
Наивниците страдат! До един!

PS:
Простил съм и прощавам ти отново -
дано пресъхне Дребното! На век!
Нека намериш своята подкова
и с нея - най-подир - Човек!
*
Наивниците страдат.
Страдат до един...

21 Юли 2003, Ломбо Есте

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...