Наивниците
Наивниците
Обидата от собствено без-силие,
ти пак запращаш върху ми.
Нападката ти е без-мислие -
светът не ще се промени.
Детето да използваш за разплата?!
Това е чиста проба Тъпота!
Къде съм гледал? Това ли е Жената,
с живот дарила моите деца?
Слепец.
Слепец съм бил.
За верността в отплата,
получих жупел и пелин.
Не.
Не виня за туй съдбата.
Наивниците страдат! До един!
PS:
Простил съм и прощавам ти отново -
дано пресъхне Дребното! На век!
Нека намериш своята подкова
и с нея - най-подир - Човек!
*
Наивниците страдат.
Страдат до един...
21 Юли 2003, Ломбо Есте
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
Поздрави,Симеон!
