19 июл. 2007 г., 13:34

Наивниците 

  Поэзия
578 0 7

Наивниците

Обидата от собствено без-силие,
ти пак запращаш върху ми.
Нападката ти е без-мислие -
светът не ще се промени.

Детето да използваш за разплата?!
Това е чиста проба Тъпота!
Къде съм гледал? Това ли е Жената,
с живот дарила моите деца?

Слепец.
Слепец съм бил.

За верността в отплата,
получих жупел и пелин.
Не.
Не виня за туй съдбата.
Наивниците страдат! До един!

PS:
Простил съм и прощавам ти отново -
дано пресъхне Дребното! На век!
Нека намериш своята подкова
и с нея - най-подир - Човек!
*
Наивниците страдат.
Страдат до един...

21 Юли 2003, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??