19 июл. 2007 г., 13:34

Наивниците

Поэзия

763 0 7

Наивниците

Обидата от собствено без-силие,
ти пак запращаш върху ми.
Нападката ти е без-мислие -
светът не ще се промени.

Детето да използваш за разплата?!
Това е чиста проба Тъпота!
Къде съм гледал? Това ли е Жената,
с живот дарила моите деца?

Слепец.
Слепец съм бил.

За верността в отплата,
получих жупел и пелин.
Не.
Не виня за туй съдбата.
Наивниците страдат! До един!

PS:
Простил съм и прощавам ти отново -
дано пресъхне Дребното! На век!
Нека намериш своята подкова
и с нея - най-подир - Човек!
*
Наивниците страдат.
Страдат до един...

21 Юли 2003, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Леона (Елена Леонова)

Харесва ми стихът ти,силен е и въздействащ..аз също смятам себе си за наивно дете,но така светът ми харесва повечеПоздрави,Симеон!

2007-07-20T01:01:28+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Освен че страдат, те дърпат другите нагоре. (Поне така ми се иска.)

2007-07-19T18:41:59+03:00
lestat11 (Калоян Кънев)

Добър си!!!Много силно!

2007-07-19T15:47:16+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Oх, защо ли...?
Но по-важно е, че си простил!

2007-07-19T15:08:41+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Важно е, че си простил!!!
А, всеки някога е бил слепец, неизбежно е!!!

2007-07-19T13:39:38+03:00