Jul 19, 2007, 1:34 PM

Наивниците

Poetry

758 0 7

Наивниците

Обидата от собствено без-силие,
ти пак запращаш върху ми.
Нападката ти е без-мислие -
светът не ще се промени.

Детето да използваш за разплата?!
Това е чиста проба Тъпота!
Къде съм гледал? Това ли е Жената,
с живот дарила моите деца?

Слепец.
Слепец съм бил.

За верността в отплата,
получих жупел и пелин.
Не.
Не виня за туй съдбата.
Наивниците страдат! До един!

PS:
Простил съм и прощавам ти отново -
дано пресъхне Дребното! На век!
Нека намериш своята подкова
и с нея - най-подир - Човек!
*
Наивниците страдат.
Страдат до един...

21 Юли 2003, Ломбо Есте

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Леона (Елена Леонова)

Харесва ми стихът ти,силен е и въздействащ..аз също смятам себе си за наивно дете,но така светът ми харесва повечеПоздрави,Симеон!

2007-07-20T01:01:28+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Освен че страдат, те дърпат другите нагоре. (Поне така ми се иска.)

2007-07-19T18:41:59+03:00
lestat11 (Калоян Кънев)

Добър си!!!Много силно!

2007-07-19T15:47:16+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Oх, защо ли...?
Но по-важно е, че си простил!

2007-07-19T15:08:41+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Важно е, че си простил!!!
А, всеки някога е бил слепец, неизбежно е!!!

2007-07-19T13:39:38+03:00