15 dic 2011, 16:06

Наивните наши ръце 

  Poesía
779 0 17

 

Любовта ми набъбва, расте ли, расте

с осем капки във час, с десет глътки на ден,

с всеки жест на наивните наши ръце,

с всеки допир на чистото в теб и във мен.

 

Вътре в мойта душа има остри скали,

дето люто дерат небосвода над тях,

но една по една любовта ги пили,

потопява, залива ги с мека вода.

 

Тази светла река с воденица-сърце

черпи сили от цял континент със реки,

във които повярвахме, мое дете,

също както номадите вярват във Нил.

 

Ах, не е ли прекрасно, че виждаме с теб

и дърветата в най-безприютния ден,

и лиричните облаци в тихо небе...

Кой ли друг би повярвал на стария Ленън?

 

Помъдрявам със теб и наивен съм с теб –

две лица на една многолика любов.

Всеки миг необятното в мене расте

неподкупно – и всеки миг толкова ново.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Все по- замислен - и по-истински си ,Вальо!!!Драго ми е!!
  • !!!
  • Прекрасна поезия - достойна да влезе в представителна стихосбирка!
    Поздрави, Вал!
  • "Помъдрявам със теб и наивен съм с теб"
    Радостни празници, мъдрецо!
  • Браво!!!
  • Чудесно! Поздрави, магьоснико!
  • Как успяваш всеки път да нарисуваш по една различна любов - сякаш разгръщам книга, която няма да ми омръзне да чета
    Наистина е многолика
  • Вътре в мойта душа има остри скали,
    дето люто дерат небосвода над тях,
    но една по една любовта ги пили,
    потопява, залива ги с мека вода.
    ---
    Красиво стихотворение
  • Поздрав, Смиф!
  • "Две лица на една многолика любов"

    Съвършено.Като мелодия изсвирена на гребен...
  • !!!*
  • Браво!
    Здравей, Валентин!
  • Брилянтно! Пишеш толкова проникновено, женските сърца направо се стапят от стиховете ти!
  • Празник за мен в тази тиха зимна вечер! Благодаря ти! Твоята неповторима и светла поезия ми връща вярата в любовта и в хората!!!
    Поклон пред таланта ти да пишеш и да обичаш!
  • Силен и истински стих!Поздрави!
  • "Любовта ми набъбва, расте ли, расте

    с осем капки във час, с десет глътки на ден,

    с всеки жест на наивните наши ръце,

    с всеки допир на чистото в теб и във мен."

    Ех, любов!СТРАХОТЕН СТИХ!Поздрав!



  • Тази светла река нека никога не пресъхва,Валентин!
    Браво за стиха!
Propuestas
: ??:??