Наивните наши ръце

15 дек. 2011 г., 16:06

Поэзия

5.0 / 10

826 0 17

Любовта ми набъбва, расте ли, расте
с осем капки във час, с десет глътки на ден,
с всеки жест на наивните наши ръце,
с всеки допир на чистото в теб и във мен.
Вътре в мойта душа има остри скали,
дето люто дерат небосвода над тях,
но една по една любовта ги пили,
потопява, залива ги с мека вода.
Тази светла река с воденица-сърце
черпи сили от цял континент със реки,
във които повярвахме, мое дете,
също както номадите вярват във Нил. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Две сърца
Прощание 1978

С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
Созерцание природы

Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...

Ещё произведения »