Dec 15, 2011, 4:06 PM

Наивните наши ръце 

  Poetry
834 0 17
Любовта ми набъбва, расте ли, расте
с осем капки във час, с десет глътки на ден,
с всеки жест на наивните наши ръце,
с всеки допир на чистото в теб и във мен.
Вътре в мойта душа има остри скали,
дето люто дерат небосвода над тях,
но една по една любовта ги пили,
потопява, залива ги с мека вода.
Тази светла река с воденица-сърце
черпи сили от цял континент със реки,
във които повярвахме, мое дете,
също както номадите вярват във Нил. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Random works
: ??:??