Тази нощ сънувах татко,
милият му бащин лик,
дошъл от Оня свят за кратко,
да се видиме за миг.
Усмихнат, мъжки ме прегърна,
като че ми даваше кураж,
когато от съня се върна,
на дома да бъда страж.
Събудих се и нямаше го вече,
но бях сигурен, че той е тук,
защото Оня свят не е далече,
щом чувах от гласа му звук.
Чувах как мило ме нарича,
така, както никой друг,
отново казваше, че ме обича
на гласа си с най-бащиния звук.
© Петър Todos los derechos reservados