Feb 10, 2017, 1:42 PM

Най-бащиният звук

  Poetry » Other
497 0 1

Тази нощ сънувах татко,

милият му бащин лик,

дошъл от Оня свят за кратко,

да се видиме за миг.

 

Усмихнат, мъжки ме прегърна,

като че ми даваше кураж,

когато от съня се върна,

на дома да бъда страж.


Събудих се и нямаше го вече,

но бях сигурен, че той е тук,
защото Оня свят не е далече,

щом чувах от гласа му звук.

 

Чувах как мило ме нарича,

така, както никой друг,

отново казваше, че ме обича

на гласа си с най-бащиния звук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...