1 sept 2009, 12:05

Най-добрите помощници

  Poesía » Otra
790 0 6

Под стария орех открих

две гребла, легнали до мотиката,

славей там пееше стих,

разпъвайки яростно тихото.

 

Като птици, събрани във ято,

три деца се заслушаха в дядото,

с приказка за земите богати

там се скриха от топлото лято.

 

Тъй горещо бе, сякаш последно,

свойте жълти лъчи ще изпръска

слънцето, но луната посегна му,

в опит лятото май да откъсне.

 

Беше в светло зелено ливадата,

беше в люто червено пипера,

бузите им, по-сладки от ягоди,

от дола с жабите потрепериха.

 

И грабнали пълните кошници

със мъничките свои ръце,

тези буйни ръце са помощници,

най-добрите ... тези на дете.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....