Най-добрите помощници
Под стария орех открих
две гребла, легнали до мотиката,
славей там пееше стих,
разпъвайки яростно тихото.
Като птици, събрани във ято,
три деца се заслушаха в дядото,
с приказка за земите богати
там се скриха от топлото лято.
Тъй горещо бе, сякаш последно,
свойте жълти лъчи ще изпръска
слънцето, но луната посегна му,
в опит лятото май да откъсне.
Беше в светло зелено ливадата,
беше в люто червено пипера,
бузите им, по-сладки от ягоди,
от дола с жабите потрепериха.
И грабнали пълните кошници
със мъничките свои ръце,
тези буйни ръце са помощници,
най-добрите ... тези на дете.
© Димитър Димчев All rights reserved.
