Най-добрият приятел

22 abr 2010, 15:21

Poesía » De amor

714 0 2

Някога беше повече от най-добрия ми приятел -

ти беше слънцето, луната, пролетният дъжд.

Ти върна във деня ми светлината

и стана животът ми рай изведнъж.

Аз всеки ден се будех със усмивка

и срещах изгрева открита пред света.

Каляската ми веч не беше тиква -

момичето разцъфна във жена.

А рамото ти ставаше по-твърдо,

намирах там опора, топлина...

ала за обич вече беше късно -

във любовта аз бях останала сама.

Да, нещо с нас се беше променило,

децата не останаха деца.

Пораснахме бързо, малко насила

и в детството оставихме любовта.

Но ти остана до мене

силно стиснал мойта ръка,

готов да поемеш ударите студени

на нашата тежка, човешка съдба.

И днес си ми повече брат,

любовникът отдавна спи далече.

Всяка вечер ме пазиш от студения град

и приспиваш ме с нашата песен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

2010-04-22T15:38:19+03:00

това е лудост!
Donka900 (Триб Трибс)

2010-04-22T15:35:50+03:00

След любовта остава уважението.Не спирай да търсиш....това,което те кара да разцъфваш