Най-добрият приятел
Някога беше повече от най-добрия ми приятел -
ти беше слънцето, луната, пролетният дъжд.
Ти върна във деня ми светлината
и стана животът ми рай изведнъж.
Аз всеки ден се будех със усмивка
и срещах изгрева открита пред света.
Каляската ми веч не беше тиква -
момичето разцъфна във жена.
А рамото ти ставаше по-твърдо,
намирах там опора, топлина...
ала за обич вече беше късно -
във любовта аз бях останала сама.
Да, нещо с нас се беше променило,
децата не останаха деца.
Пораснахме бързо, малко насила
и в детството оставихме любовта.
Но ти остана до мене
силно стиснал мойта ръка,
готов да поемеш ударите студени
на нашата тежка, човешка съдба.
И днес си ми повече брат,
любовникът отдавна спи далече.
Всяка вечер ме пазиш от студения град
и приспиваш ме с нашата песен...
© Надежда Кръстева All rights reserved.
