29 ene 2009, 7:58

Най-доброто време

  Poesía » Otra
657 0 1
Когато ме повикат, получавам
някаква куха надежда за успех.
На всичко това се уповавам,
дано този път се случи добре.

Когато един ден ми се обадиха
за последния ми даден шанс,
когато гласовете в мен оставиха,
една мисъл за възможен романс.

Когато бях възможно най-зле
и никой нямаше как да го знае,
аз не мислех, а тръгнах напред,
защото само това исках да стане.

Когато цветовете се смесват,
това едвам носи надежда в мене.
И докато има реакция в сърцето,
аз достигам до най-доброто време.

И ето ме мене, отново завършен.
Целия процес така ме оформя.
Когато отново стане същото,
идва време за нова епоха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Време е наистина българската поезия да получи своя алтернативен автор,
    много ми хареса стила ти, а критиките остави за дузината учители по родна реч подвизаващи се тук.
    Поздрави!Feel Good Inc

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...