Jan 29, 2009, 7:58 AM

Най-доброто време

  Poetry » Other
659 0 1
Когато ме повикат, получавам
някаква куха надежда за успех.
На всичко това се уповавам,
дано този път се случи добре.

Когато един ден ми се обадиха
за последния ми даден шанс,
когато гласовете в мен оставиха,
една мисъл за възможен романс.

Когато бях възможно най-зле
и никой нямаше как да го знае,
аз не мислех, а тръгнах напред,
защото само това исках да стане.

Когато цветовете се смесват,
това едвам носи надежда в мене.
И докато има реакция в сърцето,
аз достигам до най-доброто време.

И ето ме мене, отново завършен.
Целия процес така ме оформя.
Когато отново стане същото,
идва време за нова епоха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Време е наистина българската поезия да получи своя алтернативен автор,
    много ми хареса стила ти, а критиките остави за дузината учители по родна реч подвизаващи се тук.
    Поздрави!Feel Good Inc

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...