29 янв. 2009 г., 07:58

Най-доброто време

658 0 1
Когато ме повикат, получавам
някаква куха надежда за успех.
На всичко това се уповавам,
дано този път се случи добре.

Когато един ден ми се обадиха
за последния ми даден шанс,
когато гласовете в мен оставиха,
една мисъл за възможен романс.

Когато бях възможно най-зле
и никой нямаше как да го знае,
аз не мислех, а тръгнах напред,
защото само това исках да стане.

Когато цветовете се смесват,
това едвам носи надежда в мене.
И докато има реакция в сърцето,
аз достигам до най-доброто време.

И ето ме мене, отново завършен.
Целия процес така ме оформя.
Когато отново стане същото,
идва време за нова епоха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Време е наистина българската поезия да получи своя алтернативен автор,
    много ми хареса стила ти, а критиките остави за дузината учители по родна реч подвизаващи се тук.
    Поздрави!Feel Good Inc

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...