29.01.2009 г., 7:58

Най-доброто време

653 0 1
Когато ме повикат, получавам
някаква куха надежда за успех.
На всичко това се уповавам,
дано този път се случи добре.

Когато един ден ми се обадиха
за последния ми даден шанс,
когато гласовете в мен оставиха,
една мисъл за възможен романс.

Когато бях възможно най-зле
и никой нямаше как да го знае,
аз не мислех, а тръгнах напред,
защото само това исках да стане.

Когато цветовете се смесват,
това едвам носи надежда в мене.
И докато има реакция в сърцето,
аз достигам до най-доброто време.

И ето ме мене, отново завършен.
Целия процес така ме оформя.
Когато отново стане същото,
идва време за нова епоха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Време е наистина българската поезия да получи своя алтернативен автор,
    много ми хареса стила ти, а критиките остави за дузината учители по родна реч подвизаващи се тук.
    Поздрави!Feel Good Inc

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...