remer (Наследник на Куфара)
77 114
27 oct 2009, 11:27

Най-дългият чай 

  Poesía » De amor
537 0 2

НАЙ-ДЪЛГИЯТ ЧАЙ

 

Когато заговорих,

беше сутрин.

И изгревът остана

зад косите ти.

Ти слушаше

как слънцето пътува

и кимаше,

за да ме насърчаваш.

Понякога се смееше -

когато трябваше.

Чертаеше със нокът

във душата ми.

Отпиваше от чая,

който все не свършваше,

и движеше със погледа си

облаци.

Накрая  

слънцето залезе

заедно със сметката.

Разбрах,

 че ще затварят този

разговор.

„Съгласна съм, така е!”,

каза ти тогава

и  бавно си облече

шлифера.

© Наследник на Куфара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??