remer (Наследник на Куфара)
77 114
Oct 27, 2009, 11:27 AM

Най-дългият чай 

  Poetry » Love
566 0 2

НАЙ-ДЪЛГИЯТ ЧАЙ

 

Когато заговорих,

беше сутрин.

И изгревът остана

зад косите ти.

Ти слушаше

как слънцето пътува

и кимаше,

за да ме насърчаваш.

Понякога се смееше -

когато трябваше.

Чертаеше със нокът

във душата ми.

Отпиваше от чая,

който все не свършваше,

и движеше със погледа си

облаци.

Накрая  

слънцето залезе

заедно със сметката.

Разбрах,

 че ще затварят този

разговор.

„Съгласна съм, така е!”,

каза ти тогава

и  бавно си облече

шлифера.

© Наследник на Куфара All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??