НАЙ-ДЪЛГИЯТ ЧАЙ
Когато заговорих,
беше сутрин.
И изгревът остана
зад косите ти.
Ти слушаше
как слънцето пътува
и кимаше,
за да ме насърчаваш.
Понякога се смееше -
когато трябваше.
Чертаеше със нокът
във душата ми.
Отпиваше от чая,
който все не свършваше,
и движеше със погледа си
облаци.
Накрая
слънцето залезе
заедно със сметката.
Разбрах,
че ще затварят този
разговор.
„Съгласна съм, така е!”,
каза ти тогава
и бавно си облече
шлифера.
© Наследник на Куфара All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
