Най-дългият чай
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ЧАЙ
Когато заговорих,
беше сутрин.
И изгревът остана
зад косите ти.
Ти слушаше
как слънцето пътува
и кимаше,
за да ме насърчаваш.
Понякога се смееше -
когато трябваше.
Чертаеше със нокът
във душата ми.
Отпиваше от чая,
който все не свършваше,
и движеше със погледа си
облаци.
Накрая
слънцето залезе
заедно със сметката.
Разбрах,
че ще затварят този
разговор.
„Съгласна съм, така е!”,
каза ти тогава
и бавно си облече
шлифера.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наследник на Куфара Всички права запазени
