28 jul 2007, 11:14

НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕДСТОИ

  Poesía
1.8K 0 10

Обух си старите обувки от копнежност,
а на главата ми - шапка слъчеви лъчи.
Така съм по-красива, по старому изглеждам,
когато детското във мене заблести.

В косите си на едри плитки сплитам
най-хубавото в мене, моите мечти.
Желана съм, обичана и истински обичам,
и сякаш светът е спрял да се върти.

Обух си старите обувки от копнежност,
а на главата ми - шапка слънчеви лъчи.
Щастлива съм, родила в себе си копнежност,
защото зная, най-хубавото още предстои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...