Ти спиш и тъй спокойно е сега лицето ти,
стоя до теб, рисувам те с очи
Прогоних смут и безпокойство от сърцето ти,
а ти за мен прогони демони от тъмните ъгли.
Свещта догаряща за нас създаде тази вечер
свят малък и сплотен, просмукан с откровение,
кратък миг на истини скрити, заблуди изречени
и ти спиш облекчен, а в мен се събуди съмнение.
И малко остава до утрото чисто,
когато ще станеш, ще тръгнеш и всичко ще свърши,
за тебе от утре аз ще съм по-близка,
за мен ти ще си все по-далечен... но няма нищо да кажа... ...