Най-истинската нощ

Ти спиш и тъй спокойно е сега лицето ти,

стоя до теб,  рисувам те с очи

Прогоних смут и безпокойство от сърцето ти,

а ти за мен прогони демони от тъмните ъгли.

Свещта догаряща за нас създаде тази вечер

свят малък и сплотен, просмукан с откровение,

кратък миг на истини скрити, заблуди изречени

и ти спиш облекчен, а в мен се събуди съмнение.

И малко остава до утрото чисто,

когато ще станеш, ще тръгнеш и всичко ще свърши,

за тебе от утре аз ще съм по-близка,

за мен ти ще си все по-далечен... но няма нищо да кажа...

Върви...