Mar 28, 2007, 2:48 PM

Най-истинската нощ

  Poetry
757 0 0

 

Ти спиш и тъй спокойно е сега лицето ти,

стоя до теб,  рисувам те с очи

Прогоних смут и безпокойство от сърцето ти,

а ти за мен прогони демони от тъмните ъгли.

 

Свещта догаряща за нас създаде тази вечер

свят малък и сплотен, просмукан с откровение,

кратък миг на истини скрити, заблуди изречени

и ти спиш облекчен, а в мен се събуди съмнение.

 

И малко остава до утрото чисто,

когато ще станеш, ще тръгнеш и всичко ще свърши,

за тебе от утре аз ще съм по-близка,

за мен ти ще си все по-далечен... но няма нищо да кажа...

Върви...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....