Най-истинското битие

7 jul 2015, 22:33

Poesía » De amor

867 0 2

Очакван, жаден, ненаситен,

прониквам в твоя женски свят!

Ти, огнена, с очи ме питаш

защо очите ми горят!

Задъхан влизам в твоя храм,

за грешките да се покая...

задълго съм и глух, и ням,

и чезна в ласкава омая!

И моля времето да спре,

защото вече съм оттатък,

в най-истинското битие–

на любовта и красотата!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ВаняИ (Ваня Иванова)

2015-07-08T15:49:19+03:00

Много ми хареса и като идея, и като изпълнение. Поздрави!
Vedrin (Ясен Ведрин)

2015-07-08T00:17:10+03:00

Хареса ми стиха ти, Марияне! Идеята, че Любовта е в друго измерение, ми е безкрайно близка! Поздрав от мен!