Jul 7, 2015, 10:33 PM

Най-истинското битие

  Poetry » Love
1.1K 0 2


Очакван, жаден, ненаситен,

прониквам в твоя женски свят!

Ти, огнена, с очи ме питаш

защо очите ми горят!

 

Задъхан влизам в твоя храм,

за грешките да се покая...

задълго съм и глух, и ням,

и чезна в ласкава омая!

 

И моля времето да спре,

защото вече съм оттатък,

в най-истинското битие–

на любовта и красотата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса и като идея, и като изпълнение. Поздрави!
  • Хареса ми стиха ти, Марияне! Идеята, че Любовта е в друго измерение, ми е безкрайно близка! Поздрав от мен!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...