Jul 7, 2015, 10:33 PM

Най-истинското битие 

  Poetry » Love
835 0 2


Очакван, жаден, ненаситен,

прониквам в твоя женски свят!

Ти, огнена, с очи ме питаш

защо очите ми горят!

 

Задъхан влизам в твоя храм,

за грешките да се покая...

задълго съм и глух, и ням,

и чезна в ласкава омая!

 

И моля времето да спре,

защото вече съм оттатък,

в най-истинското битие–

на любовта и красотата!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса и като идея, и като изпълнение. Поздрави!
  • Хареса ми стиха ти, Марияне! Идеята, че Любовта е в друго измерение, ми е безкрайно близка! Поздрав от мен!
Random works
: ??:??