Очакван, жаден, ненаситен,
прониквам в твоя женски свят!
Ти, огнена, с очи ме питаш
защо очите ми горят!
Задъхан влизам в твоя храм,
за грешките да се покая...
задълго съм и глух, и ням,
и чезна в ласкава омая!
И моля времето да спре,
защото вече съм оттатък,
в най-истинското битие–
на любовта и красотата!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени