7 июл. 2015 г., 22:33

Най-истинското битие

1.1K 0 2


Очакван, жаден, ненаситен,

прониквам в твоя женски свят!

Ти, огнена, с очи ме питаш

защо очите ми горят!

 

Задъхан влизам в твоя храм,

за грешките да се покая...

задълго съм и глух, и ням,

и чезна в ласкава омая!

 

И моля времето да спре,

защото вече съм оттатък,

в най-истинското битие–

на любовта и красотата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса и като идея, и като изпълнение. Поздрави!
  • Хареса ми стиха ти, Марияне! Идеята, че Любовта е в друго измерение, ми е безкрайно близка! Поздрав от мен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...