1 dic 2009, 1:00

Най-красивата страна на света

  Poesía » Otra
995 0 3

(България)

 

Ти за мен не бе просто земя,

ти за мен бе по-мека от пясъка.

Щом проходих по тебе, разбрах,

че ще тупа сърцето на тласъци.

 

Бе красива и беше тъй страшна,

ти за мен бе свещена кат' храм,

бе ми сила, когат' бях уплашен,

ти „разбра” моя свят неразбран.

 

Помня страшна природа пожарите

как поглъщат от твойта оренда,

ти родила бе хиляди варвари,

но и бе родила в милиони легенди.

 

Помня майка ми как ми разказа,

че си родина на мир и на правда,

най-красива в света си, ми казваше.

Откъде знае тя?

... но повярвах ù.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...