1 dic 2009, 1:00

Най-красивата страна на света

  Poesía » Otra
1K 0 3

(България)

 

Ти за мен не бе просто земя,

ти за мен бе по-мека от пясъка.

Щом проходих по тебе, разбрах,

че ще тупа сърцето на тласъци.

 

Бе красива и беше тъй страшна,

ти за мен бе свещена кат' храм,

бе ми сила, когат' бях уплашен,

ти „разбра” моя свят неразбран.

 

Помня страшна природа пожарите

как поглъщат от твойта оренда,

ти родила бе хиляди варвари,

но и бе родила в милиони легенди.

 

Помня майка ми как ми разказа,

че си родина на мир и на правда,

най-красива в света си, ми казваше.

Откъде знае тя?

... но повярвах ù.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....