Най-красивата страна на света
(България)
Ти за мен не бе просто земя,
ти за мен бе по-мека от пясъка.
Щом проходих по тебе, разбрах,
че ще тупа сърцето на тласъци.
Бе красива и беше тъй страшна,
ти за мен бе свещена кат' храм,
бе ми сила, когат' бях уплашен,
ти „разбра” моя свят неразбран.
Помня страшна природа пожарите
как поглъщат от твойта оренда,
ти родила бе хиляди варвари,
но и бе родила в милиони легенди.
Помня майка ми как ми разказа,
че си родина на мир и на правда,
най-красива в света си, ми казваше.
Откъде знае тя?
... но повярвах ù.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
