(България)
Ти за мен не бе просто земя,
ти за мен бе по-мека от пясъка.
Щом проходих по тебе, разбрах,
че ще тупа сърцето на тласъци.
Бе красива и беше тъй страшна,
ти за мен бе свещена кат' храм,
бе ми сила, когат' бях уплашен,
ти „разбра” моя свят неразбран.
Помня страшна природа пожарите
как поглъщат от твойта оренда,
ти родила бе хиляди варвари, ...