Няма да приема да съм с друга.
(Не могат да обичат като теб).
В очите им аз нека да съм лудия,
написал най-безумния куплет!
Сърцето утре и да спре,
не ще узнаеш колко те обичах.
Без кураж, като момче -
а уж бях мъж и смело се заричах....
Да те пазя и да си щастлива,
но те оставих пак сама.
За другите не беше най-красива;
за мен единствена на този свят!
Ще бъда честен, но боли.
Любовта казват, не е грях.
Дали ще ме обичаш днес и ти?!
Посветих ти най-красивия си стих!
© Калоян Калинов Todos los derechos reservados