24 feb 2020, 12:29  

Най-малките неща ще ни убият

665 8 28

Най-малките неща ще ни убият.

Неказан грях и тихото до смърт.

Мълчанията сто пътеки крият,

И ни една е правилният път.

Обяд самотен. Многото кафе,

Обида. Лоша дума. Лош човек,

Цигари, студ в нощни часове.

Страхът ни да погледнеме напред.

Най-малките неща ще ни убият.

Богатството. Стремежът ни за власт.

Ковем си сам- сами в затвор, килия

Стрелките гонят сетния си час.

На златото отровата да пием

Направихме опашка до небето,

Готови сме за него да убием.

Проклето е богатството. Проклето.

И доза завист. Вечната покорност,

Живот по навик. Навик за живот.

Мечти на заем. Чужда отговорност.

Платена слава, име и любов.

Най-малките неща ще ни убият.

Тъй както ни убиват всеки път.

Телата ни блестят. Душите гният.

Основи няма, а катерим връх. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Калински..и аз мисля..
    Благодаря. Дано успеем да преборим малките неща..
  • Хубаво и достоверно произведение на тема, над която размишлявам често. Лошото е, че тези неща, които си посочила, са привидно малки и незначителни, но всъщност всяко от тях притежава разрушителна сила. Има и добро обаче - забелязвам, че все повече хора започнаха да се осъзнават и да разбират вредата от въпросните неща!
  • Дочка 🌹
  • "Живот по навик. Навик за живот."
    Керванът слиза, кучето си лае...
    Тъй лесничко се слиза по наклон
    Нагоре- с асансьора. То се знае.

    Браво и от мен!
  • Светле, Пепи 💐🌹

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...