Червена и красива роза
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга.
Че тя е като кръв червена –
кръвта на моето сърце,
във вените ми – устремена
към бъдещето да се понесе.
Не плашат ме бодлите вече,
от тях научих да се пазя.
Упойващият аромат е вечен –
затуй не мога да я мразя.
Вили Димитрова
© Вили Димитрова Todos los derechos reservados