Най-нежната стрела

Червена и красива роза 

прониза моята душа.

И в нея вля голяма доза

любов и нежност, и тъга.

Че тя е като кръв червена –

кръвта на моето сърце,

във вените ми – устремена

към бъдещето да се понесе.

Не плашат ме бодлите вече,

от тях научих да се пазя.

Упойващият аромат е вечен –

затуй не мога да я мразя.

Вили Димитрова