22 may 2019, 7:10

Най-нужната ви истина

  Poesía » Otra
754 10 13

Посече силна мълния яйцето,
излюпих се преди да съм готова
на този свят за здравата решетка
и многото еднакви епилози.

А залезите пурпурночервени
флиртуват с думи винаги изгубени,
че странните – обект на заколение,
от раждането още са осъдени.

Но аз съм светлина, която пие
от тайнствените извори на времето,
в което просветените са скрили
очите ми, от Бога осветени.

Наритате ли с всичката си ярост
прескачащата крива на сърцето,
което чувства, бягайки от разум,
отново ще се върна във яйцето –

и колкото съм грешна и виновна
за хаоса си страстен и първичен,
най-нужната ви истина ще помня –
Човек се ражда, за да е различен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ивон, че ме върна към този стих, който ми се струва писан преди цяла вечност...
    Чак се замислих ...дали да не го преработя...
    Но истинската му тежест ме спря да го направя...
    Много настроение ти желая и странни вдъхновения, за да си докажем, че сме това, което сме - уникални!
  • Споделям! Поздравления!
  • Благодаря ви, четящи и споделящи! Казват, че в днешно време е достатъчно да си добър, за да си различен, а аз бих добавила и чувствителен. Но това е толкова тъжно... Та това тъжно нещо ме накара да напиша този стих... Бъдете себе си с всичката ви уникална колоритност!
  • Поздравления за изразяването на тази истина!
  • Поздравления!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...